« назад | съдържание | напред »

Хипнотерапия

Тук възможността за терапевтично използване на хипнозата направо се набива в очи. Теорията изхожда от това, че всеки болестен симптом се дължи на грешка в програмата. В хипнозата е възможно чрез сугестия грешната програма да се замени с друга програма по желание и така симптомът да изчезне. Нарочно употребявам думата „симптом", въпреки че на мое място хипнотерапевтът би говорил за „болест".

Точно в това обаче е слабото място на хипнотерапията. Тя, както и всички други методи на школската медицина, предизвиква изчезването на симптомите, но това далеч не означава, че „болният човек" е излекуван. В какво се състои основната разлива, ще стане ясно едва в края на тази книга. Тук трябва само да се предпазим от изкусителната еуфория, с която се твърди, че в хипнозата е ключът за изцелението на болестите.

От езотерична гледна точка „лечението чрез хипноза" никога не може да бъде оправдано, защото сугестивната хипнотерапия не носи „изцеление" в истинския смисъл. Тя е в състояние да отстранява болките и симптомите и в това отношение се намира на едно равнище с хирургията, например. Така, както не оспорвам успеха на операцията от апендицит, така не оспорвам и успехите на хипнотерапията. И двете могат да бъдат необходими и полезни в определени случаи. Но и двата метода не се докосват до областта на болестното състояние и затова не могат да лекуват.

От опита на хипнотерапията се развиват методите на автосугестията, положителното мислене и целенасоченото мислене. Тези системи учат, че с повторение и визуализиране на положителни мисли човек може да лекува болести, да укрепи завинаги здравословното си състояние, да се сдобие с пари, имоти, богатство и т. н.

Един от големите пионери на автосугестията е Емил Куе от Нанси, който не е медик по образование. Неговите учения и формули („с всеки изминат ден се чувствам все по-добре и по-добре във всяко едно отношение.") дават началото на цяло едно движение в Европа, известно под името Куеизъм. Основната аксиома на Куе гласи, че „единствено въображението ни ни прави болни или здрави. Значи, ако можем да направляваме въображението си, ще сме в състояние да определяме дали да сме болни или здрави. Защото човек е това, което мисли." Но понеже тази основна аксиома не е вярна, не е верен и изграденият върху нея метод. Много по-вярно е: „Човек не е това, което мисли, той е това, което е замислен да бъде." (Ханс Блюхер).

Куе подминава метафизичния аспект на болестта със същата самоувереност, с която прави това и съвременната медицина. И той, и медицината твърдо вярват, че е достатъчно само методите им да се разпространяват все по-широко, за да се отърве светът от болести. Подобно мислене предизвиква симпатия, но не е адекватно на проблема болест. Сугестиите никога не могат да лекуват, защото те винаги са лъжливи. Излекуване може да се получи единствено от среща с истината. Казаното важи за всички сугестивни методи и системи, с които човек си въобразява здраве, щастие и богатство.

Не се оспорва възможността с подобни практики да се достигне обещания ефект, оспорва се обаче все по-разпространяващото се мнение, че тези практики съвпадат с езотеричните учения. Едно действие далеч не може да бъде оправдано, само защото е ефикасно.

« назад | съдържание | напред »