Съдбата като шанс [11] - Торвалд Детлефсен
« назад | съдържание | напред »
Един модел на хипнозата
Какво е значението на тези феномени за по-нататъшните ни разсъждения, тепърва ще изясняваме по-подробно. Преди това обаче нека се опитаме да обясним, какво, всъщност, е хипнозата и как се случват тези понякога невероятни явления. В науката няма общовалидна теория за хипнозата, а и аз нямам намерение да увеличавам дори само с една многочисления им брой. По-скоро няколко образни примера биха ни помогнали да разберем процеса на хипнозата.
Да си представим, че седим в театър. Представлението още не е започнало и затова се забавляваме да наблюдаваме какво става около нас. Вниманието ни още не е насочено към нещо определено, така че можем да възприемем най-разнообразни впечатления. Множеството хора, как е обзаведен театърът, как са облечени седящите около нас... Хвърляме поглед в програмата; същевременно чуваме, че настройват инструментите. Знаем, че е събота вечер и че утре е неделя и можем да спим до късно. Може би след представлението ще идем да хапнем някъде. Цял куп мисли, наблюдения, впечатления.
Светлината помръква, завесата се вдига, пиесата започва, действието ни грабва. Току-що блуждало насам-натам, вниманието все повече се концентрира върху действието на сцената и всичко наоколо ни става напълно безразлично и маловажно. Докато страдаме и се надяваме заедно с героите на сцената, преставаме да мислим за неделята и за ресторанта след представлението. Буквално забравяме, че около нас има и други хора; за известно време дори забравяме, че се намираме в театър. Едва когато завесата падне и светнат лампите в залата, отново се озоваваме „тук и сега".
Това, което се случва в подобна ситуация, е просто концентриране на съзнанието върху нещо конкретно. При концентрацията съзнанието се стеснява до предмета на интереса, като всичко останало изчезва едновременно и от съзнанието, и от възприятието (свиване на външните дразнители). Този процес се извършва ежедневно и протича непрекъснато с различна сила. Всички познават феномена, при който човек чете интересна книга и не чува, когато го викат или му говорят. Същият ефект използваме, когато искаме да отвлечем вниманието на дете, което се е ударило и плаче. Просто му показваме нещо интересно. То буквално за секунди забравя болката, защото болката излиза от зоната на възприятието му.
Във всички тези примери се случва едно и също - съзнанието се стеснява до една точка. Това стесняване на съзнанието би могло да се сравни със светлинен източник, който осветява сравнително голяма площ през разсейвателна леща. Ако обаче заменим разсейвателната леща със събирателна леща, светлината се концентрира и един все по-стесняващ се сноп осветява като с електрическо фенерче съвсем малка точка, докато останалата част от пространството потъва в мрак. Интензивността на светлината в тази единствена точка е несравнимо по-голяма от преди при разсеяното осветление. Сборната светлина не само осветява точката прекомерно силно, но може дори да пробие дупка и така да постигне ново измерение в дълбочина (сравни с лупата и с лазерния лъч).
В нашето сравнение светлината е съзнанието. През деня съзнанието ни прилича на разсеяната светлина. Когато се концентрираме, то се събира и „осветява" дадена точка прекалено ясно. При това може да се случи нашето съзнание да проникне един слой по-навътре и да навлезе в ново, несъзнавано преди измерение. Този пробив на ново ниво е повратната точка, в която първоначалното стесняване на съзнанието се трансформира в разширяване на съзнанието.
Хората от всички времена са се опитвали да се научат да предизвикват този процес по желание - както у себе си, така и у другите. Затова са разбили различни техники: упражнения за концентрация и медитация, хипноза, автогенен тренинг, постепенна активна хипноза, биологична обратна връзка и т. н. Затова хипнозата е само една от възможните техники да се открие достъп до несъзнателно ниво на психиката.
Освен всичко, на това ниво на подсъзнателното откриваме всички онези „програми", които отговарят за управлението на автономните процеси в тялото. Никой от нас не регулира съзнателно телесната си температура, отделянето на хормоните, нивото на кръвната захар, ритъма на сърцето и така нататък. Тези функции се основават на програми в подсъзнанието и се контролират от тях. В състояние на хипноза ние внезапно получаваме достъп до една, обикновено недостъпна „програмна централа" и можем да сменяме едни програми с други. Залагането на нова програма веднага се проявява чрез въздействието й.
Да си представим голям хотел, чиито стаи се озвучават с музика. Ако някой успее да проникне в помещението, където се намира музикалната уредба и смени въртящата се в момента касета с друга, това значи, че в цялата сграда веднага ще зазвучи друга музика. Нищо по-различно не се случва и при хипнозата. Ако се заложи програма „жега", цялото тяло започва да се поти. Програмата „Инсулинова инфекция" предизвиква спадане на кръвната захар.
