Съдбата като шанс [10] - Торвалд Детлефсен
« назад | съдържание | напред »
Хипнозата като феномен
Хипнозата обикновено се разделя на три или четири фази:
- индукция на хипнотичния сън,
- експерименти в хипнотично състояние,
- събуждане от хипнозата и
- евентуално изпълнение на постхипнотични заповеди.
Индукцията на хипнотичния сън в повечето случаи протича чрез вербална сугестия на умора и сънливост. Често тези сугестии се подкрепят от приковаването на погледа в някакъв блестящ предмет, в железен гвоздей, в цветни плоскости, спирали и други подобни. Продължителността на тази първа фаза е различна и зависи от хората, с които се прави опитът, и от това дали въпросната хипноза е първата в живота им. След като веднъж е постигнато състояние на дълбока хипноза, после повтарянето на индукцията често пъти трае по-малко от минута. Затова пък индукцията при първата хипноза може да отнеме цели петнайсет минути. Постигне ли се хипнотичното състояние, човекът, върху когото се упражнява опитът, изпълнява всяка, внушена му от хипнотизатора заповед. А хипнотизаторът може да предизвика у хипнотизирания каквито си пожелае халюцинации. Няколко примера. Ако хипнотизаторът внушава че е непоносимо студено, хипнотизираният започва да трепери от студ с цялото си тяло. Ако след това хипнотизаторът каже, че става все по-топло и дори горещо, хипнотизираният започва така да се поти, че чак по челото му потичат капки пот. Чрез проста сугестия части от тялото могат да бъдат накарани да се вцепенят, да останат без сила, да изгубят всякаква чувствителност.
Още по-голямо удивление се предизвиква у наблюдаващия, когато хипнотизаторът накара хипнотизирания да си отвори очите. Това обаче не прекъсва хипнозата и не й повлиява по никакъв начин. Хипнотизираният може да вижда само онова, което се иска от него да вижда. Възможно с той да бъде накаран да вижда безлюдна гора, макар че се намира сред пълна с хора зала, при това широко отворил очи Няма граници пред хипнотичния експеримент и всеки кой то е бил на някое представление с хипнотизатори, знае многообразието от възможности.
В допълнение трябва да споменем още два психологични експеримента: Ако в ръката на човека, с когото се експериментира, се постави монета и му се внуши, че тя е горещо желязо, не след дълго на дланта му се появява мехур от изгоряло. Ако на диабетик, привикнал към инсулинови инжекции, в състояние на хипноза му се инжектира някакъв съвсем невинен разтвор от готварска сол с внушението, че това е инсулин, нивото на кръвната му захар ще спадне за обичайното време до същата стойност, до която би спаднало и при приемането на инсулинова инжекция. С тези два примера вече навлизаме в темата за терапевтичните възможности, с чиито предимства и недостатъци ще се занимаем по-късно.
Тук само накратко ще обясним понятието „постхипноза". Възможно е дадено, направено по време на хипнозата внушение да се остави да действа и след събуждането или пък, докато трае хипнозата, дадена заповед да се свърже с определен сигнал, който се дава едва след хипнозата, в будно състояние. По този начин всички феномени на хипнозата могат да бъдат предизвикани и в будно състояние, ако те са зададени по време на хипноза и са свързани с определен сигнал. Ето няколко прости примера за постхипноза и сигнална хипноза:
По време на хипноза се внушава, че дясната ръка е изтръпнала и не може да се движи. Едновременно с това се внушава на хипнотизирания, че може отново да задвижи ръката си, когато чуе трикратно пляскане с ръце. После хипнотизираният се събужда. Въпреки че сега е напълно буден, той не може да движи дясната си ръка. От този плен може да го освободи само уговореното пляскане три пъти с ръце.
Друг пример за по-сложна постхипнотична сугестия е следният: „Когато ви събудя, ще се чувствате напълно отпочинал и бодър. Ще бъдете съвсем буден. В момента, в който видите, че паля цигара, ще чуете, че на вратата се чука. Ще отидете до вратата, ще я отборите и за ваша огромна изненада ще установите, че пред вратата стои дядо Коледа с един ангел. Ще ви се стори много странно, защото е лято. Ще предположите, че някой се е маскирал, за да си направи шега с вас. Затова ще хванете дядо Коледа за брадата и ще я дръпнете, за да проверите дали е истинска. Това, което още ще направите е, да установите с почуда, че и той, и ангелът са съвсем истински. Ще можете да говорите с него и той ще ви даде подарък. След малко дядо Коледа и ангелът ще излязат от стаята. Сега ще ви събудя и всичко ще се развие така, както ви казах. Само че в будно състояние вие вече няма да си спомняте за това, за което говорихме досега."
Сега хипнотизаторът може да събуди хипнотизирания и той няма да помни нищо. Но когато след известно време хипнотизаторът си запали цигара, внушената на хипнотизирания история ще протече с всички подробности така, както е разказана по-горе, макар че в действителност не се вижда и не се чува нищо.
Описаната сугестия е много сложна, защото съдържа както акустични (чукане на вратата, говорене), оптически (дядо Коледа, ангел, подарък), така и тактилни (докосване, брада) халюцинации. Към тях се добавят и внушено съмнение и критика към случващото се, които се елиминират чрез опит („... Ще предположите, че някой се е маскирал, за да си направи шега с вас"!).
Друго важно явление може да се наблюдава най-често при постхипнотична сугестия – тенденцията към рационализация. Всяка „посята" по време на хипноза задача, се изпълнява и след хипнозата, в будно състояние. Човекът, с когото се експериментира, прави нещо, защото трябва да го направи. Самият той обаче не знае защо. А ако задачата е нелогична, подложеният на опит човек с удивление ще наблюдава собствените си действия, докато я изпълнява.
У хората е дълбоко вкоренено мнението, че всичко, което вършат, го вършат, понеже сами са решили така. По тази причина на въпроса, защо прави точно това или онова, а не нещо друго, никой хипнотизирай не би се сетил, че просто изпълнява заповед. Напротив, той с всички сили ще се опита да намери правдоподобна и убедителна „причина", поради която напълно доброволно е извършил въпросното действие.
