Съдбата като шанс [09] - Торвалд Детлефсен
« назад | съдържание | напред »
Откриването на хипнозата и психоанализата
След като освободихме Месмер от подозрението, че е открил хипнозата, можем да насочим вниманието си към друг човек - английския очен лекар Брейд, който през 1843 г. прави следното откритие: Ако човек в продължение на няколко минути се взира в блестящ предмет, който се намира малко над очите му на разстояние от около двайсет сантиметра, автоматически се задейства рефлексът на затваряне на клепачите и човекът минава в особено, подобно на сън състояние. Заради приликата на това достигнато чрез фиксирането на погледа състояние със съня Брейд нарича феномена „хипноза" (от гръцки: хипнос = сън). Така че, ако непременно ни е нужен родоначалник на хипнозата, чиято история, всъщност, е много назад във вековете, то Брейд като че ли е най-подходящ.
Следващите по важност спирки в новата история на хипнозата са Нанси и Париж. В Нанси Либо и Бернхайм работят над доразвиването и изследването на хипнозата (1866 г. - 1884 г.). Те се опитват да предшвикат хипнотичен сън чрез вербална сугестия и успяват. В центъра на теоретичните им съждения сугестията се явява съществен фактор на хипнозата. С днешната терминология бихме говорили за психологически мотивирано въвеждане.
Горе-долу по същото време известният невролог и невропсихолог Шарко прави експерименти с хипноза в парижката неврологична клиника „Салпетриер". Тъй като повечето от пациентите му са били истерици - нещо характерно за времето, на него му прави впечатление приликата между появяващите се при хипнозата явления и симптоматиката на истерията. Тогава истерията, както повечето психози, също е била смятана за непознато заболяване на мозъка, затова Шарко лесно е стигнал до идеята да търси теоретичното обяснение на хипнозата в определени психологически процеси на мозъка.
Като млад, неуспял лекар Зигмунд Фройд е посещавал както Бернхайм в Нанси, така и Шарко в Париж, за да научи от тях техниката на хипнозата. Когато се връща във Виена, Фройд не е имал кой знае какви успехи с новоусвоената хипнотична терапия, защото тя не му се удава. Вярно е, че добрият хипнотизатор не се нуждае от вродени свръхестествени способности, но и за хипнотизирането, както и за изпълнението на музика например, е нужна известна дарба. Техниката на хипнозата може да се изучи подобно на техниката на свирене на пиано. Но само с техника не се става майстор.
При Бернхайм обаче Фройд е наблюдавал един експеримент, който става изходен пункт за по-нататъшните му по-задълбочени разсъждения. Бернхайм е карал хората, с които е провеждал опитите си, да извършват в състояние на хипноза определени внушени им действия. После, чрез пост-хипнотична сугестия се опитвал да направи така, че след хипнозата те да не си спомнят нищо за действията си и за случилото се с тях по време на хипнозата (постхипнотична амнезия). И действително, след хипнозата разпитваните вече в будно състояние хора нямат никакъв спомен за отрязъка от време, прекаран в хипноза.
Впоследствие Бернхайм започва да упражнява все по-силен психологически натиск върху пациентите си. Те трябвало да направят усилие и да си припомнят забравения отрязък от време.
Накрая се появяват първите откъслечни спомени и стъпка по стъпка подложените на експеримента пациенти успяват да възстановят в паметта си всичко, преживяно по време на хипнозата. Видяното в Нанси Фройд използва в своята „История на болестта на невротика". Той предполага, че в живота на душевно болния също е имало едно или повече събития, за които човекът не желае да си спомни, които е изтласкал от паметта си. След като чрез психологически средства може да се премахне предизвиканото от хипнозата забравяне, по същия аналогичен начин би трябвало да е възможно отново да се извикат в съзнанието на пациента забравените или съответно изтласкани преживявания. Фройд доразвива тази техника на повторно извикване в съзнанието на забравени неща, която днес ние добре познаваме под названието „метод на психоанализата".
В по-късните си трудове Фройд се изказва отрицателно за хипнозата, затова разпространението на психоанализата все повече ограничава хипнотерапията. Изключение правят държавите от бившия Източен блок, където психоанализата не се е установила и затова хипнозата намира безспорно място като психотерапевтичен метод.
