Съдбата като шанс [8] - Торвалд Детлефсен
« назад | съдържание | напред »
Хипнозата – карикатура на действителността
Само онзи, който добре знае колко трудно е събуждането, може да разбере, че за него е необходим дълъг и тежък труд.
Г. Гурджиев
Темата ХИПНОЗА не е непременно част от езотериката. Ако въпреки това тук се занимаваме с нея, то е по следните причини:
- Хипнозата привлича силно всички заинтересувани от окултизма хора.
- Сред обществеността отново нараства популярността на хипнозата като много резултатно „лечебно средство" и често пъти, без всякакъв свян, на хипнотичната терапия се приписват езотерични черти.
- Ако феномените на хипнозата се използват като „сравнение", то действително по аналогия могат да се направят важни изводи за действителността.
- И накрая, но не на последно място, първия си досег с реинкарнацията аз направих с помощта на хипнотично индуцираната регресия. Фактът, че в първия експериментален стадий работих с хипноза, доби такава изкривена популярност, че името ми и до днес е силно свързано с темата хипноза, макар че от години изобщо не съм използвал хипноза при реинкарнационната терапия.
Съществува обемиста литература по въпросите на така наречената „научно-медицинска" хипноза. Във всички книги, без изключение, още от първите глави научаваме, че историята на хипнозата започва около 1775 г. По онова време във Виена е живял лекар на име Фридрих Антон Месмер. Този лекар се е опитвал да лекува болести и да облекчава болки чрез налагането на железни магнити. Идеята обаче е прастара. Откриваме я при Парацелз и дори още в Библията (вж. „Махра" от д-р Щарк).
Един ден Месмер, който постигнал добри успехи с магнитния метод, решава да използва вместо Железния магнит човешката ръка. Понеже и методът на лечение чрез ръка се оказва успешен, Месмер прави заключението, че в човека съществува сила, наподобяваща магнетизма. Той нарича това качество „анималичен магнетизъм". Анималичен в случая означава „Жив и одушевен". С това определение той само е искал да изрази разликата между феромагнетизма на желязото и аналогичната сила на човешката ръка. Често пъти се прави глупавата грешка „анималичен магнетизъм" да се превежда с „животински магнетизъм".
Месмер пише обстоен труд, в който излага теоретичните основи на анималичния магнетизъм. Благодарение на големите си лекарски успехи той се превръща в чудото на своето време и предизвиква едновременно и обожание, и омраза. Принуден е да напусне Виена. Заминава за Париж, където лекува най-известните личности на тогавашния свят. Метода му наричат на негово име „месмеризъм".
Накрая Френската академия на науките се заема с изследването на анималичния магнетизъм, за да реши окончателно спора, разгорял се сред обществеността по повод този нов начин на лечение. След внимателни изследвания научната колегия стига до заключение, че магнетичната сила, която Месмер твърди, че съществува, не може да се докаже. С това науката произнася смъртната си присъда над Месмер, който още веднъж трябва да смени местопребиваването си. Накрая той умира беден и изоставен.
Днешната ни наука с едно съвсем не толкова неоправдано чувство за вина се опитва със закъснение да реабилитира Месмер. Сега във всички учебници той е прославен като „същинския баща на хипнозата, който е имал трагичната участ да открие нейното чудо, но напълно погрешно да го интерпретира като магнетизъм". Тук науката за втори път разпъва Месмер на кръст. Клетият човек не е имал нищо общо с хипнозата. Не може един покойник да се изкарва родоначалник на нещо, от което той е нямал никаква представа, докато е бил жив.
Тогавашната наука не е разбрала магнетизма, днешната също продължава да не го разбира. Магнетизмът е самостоятелен метод на лечение, който и досега се практикува от т. нар. магнетици. Магнетизмът няма нищо общо с хипнозата. Добре е, че медицината се е заела основно да проучи трудовете на Месмер за магнетизма, за да запълни най-накрая едно старо, твърде старо бяло петно в знанието. Ще дойде и този ден, след като днес така старателно се изучават лечебните въздействия на магнитните полета, поне в отделна област да се достигне нивото на развитие на един Парацелз.
