Съдбата като шанс [6] - Торвалд Детлефсен

« назад | съдържание | напред »

Закон на аналогията: каквото горе, такова и долу

Засега временно ни интересува само втората теза: „Онова, което е долу, е същото като онова, което е горе. И онова, което е горе, е същото като онова, което е долу, за да се осъществят чудесата на едно-единствено нещо." Тези думи, които най-често за краткост се цитират с „Каквото горе, такова и долу", са ключът към херметическата философия. Зад тях стои предположението, че навсякъде във Вселената, и горе, и долу „и на небето, и на земята", в макрокосмоса и в микрокосмоса, на всички нива на формите на проявление действат едни и същи закони.

В обсега на нашите възприятия ние можем да разпознаваме само отрязъци от дадена последователност. Виждаме само малка част от спектъра на светлината, чуваме само честоти, които лежат в определена област. Някои животни могат да възприемат звуци и цветове, които без технически средства са недостъпни за човека. Същото е и със силата на въображението. Можем да си представяме неща само от средно голяма величина. Ако нещо е много малко или пък много голямо, често пъти можем да го изразим с формули, но не можем да си го представим като нещо конкретно.

Така например, днес знаем, че един къс желязо се състои почти само от междинни пространства, около които кръжат атомни частици. Съотнесени, разстоянията между твърдите частици отговарят на разстоянията между планетите в нашата слънчева система. Обаче колкото и добре да знаем това, много трудно можем да си го представим, когато погледът ни спре върху някой масивен къс желязо.

Също както един вирус като самостоятелен организъм е твърде малък, за да си го представим, така и разстоянието от десет милиона светлинни години е твърде голямо за нашите представи. В разбирането си ние зависим от една „средна", съобразена с нас, хората, скала на стойностите. Всичко, което излиза извън нея, е достъпно за нас или само с помощта на технически средства, или изобщо е недостъпно.

Тук идва на помощ гениалният ключ „каквото горе, такова и долу". Това изречение ни позволява да ограничим наблюденията си и изследванията на закономерностите до достъпни за нас области, за да пренесем после натрупания опит по аналогия и върху недостъпните нива. Аналогичното мислене дава възможност на човека да се научи да разбира цялата Вселена без граници, Мисленето в аналогии не е причинно-следствено мислене и затова изглежда необичайно за нашето време. По-нататък ще се занимаем още веднъж конкретно с приложението на този метод, използвайки примера на астрологията.

Аналогията „каквото горе, такова и долу" е оправдана само тогава, когато сме готови да признаем Вселената в нейната цялост за космос (от гръцки космос =ред). Всеки космос обаче се управлява от закони и в него няма никакво място за случайности.

Случайността като нещо непредвидимо и неподлежащо на закономерности би превърнала Космоса в хаос. Ако конструираме компютър, той сам по себе си ще бъде малък космос. Той е създаден по силата на закономерности и функционирането му зависи от спазването на тези закономерности. Ако в него произволно вградим няколко транзистора, кондензатор и реостат, които не отговарят на закономерностите на монтажната му схема, тези представители на случайността ще превърнат целия Космос в хаос и компютърът вече няма да работи смислено. Същото важи и за нашия свят. Още при първото случайно събитие нашият свят би престанал да съществува.

Науката също се уповава най-често на закономерностите в природата, но заедно с това не се страхува да се ангажира с понятието случайност. Ако пуснем камък от определена височина, този камък не пада надолу случайно, а закономерно. Ако при падането си този камък удари по главата господин Х, то господин Х също ще е ударен от камък не случайно, а закономерно. Не са случайни нито фактът, че върху главата на господин Х е паднал камък, нито времето, когато това се е случило. Човек не се разболява случайно, не го блъска кола случайно, не се ражда случайно от бедни или от богати родители и така нататък.

Още веднъж: Няма случайност. Зад всяко събитие стои някакъв закон. Не винаги може да го разпознаем веднага. Но това не ни дава право да отричаме съществуването му. Камъните закономерно са падали надолу и във времената, когато хората още не са били открили закона за гравитацията.

Ирония на съдбата е, че именно професионалните защитници на случайността - статистиците, не се лишават от удоволствието собственоръчно и методично, с възможно най-голяма точност да доказват несъстоятелността на понятието си за случайност. Статистикът смята, че, ако хвърли зарче, то съвсем случайно пада на цифрата 3, на 5 или на някоя друга. Ако обаче човек продължително хвърля зарове, сумата от всички числа ще даде закономерна крива, наречена нормално разпределение. Какво чудо ни се разкрива тук! Сумирането на отделни незакономерни случки дава закономерност. Закономерната траектория, по която пада дадено тяло, също не се състои от случайни отделни отсечки. Ако статистиците имаха право, трябваше да е вярна мисълта: Колкото по-често човек бърка сметката, толкова по-верен е резултатът. Подобна е логиката на дарвинистите, които се опитват да обяснят еволюцията със сумирането на генни грешки.

Закономерността на нормалното разпределение на едно голямо число говори от само себе си, че това разпределение се гради от отделни закономерни събития. В най-добрия случай можем да кажем, че падането на зарчето като отделно събитие е твърде малко, за да възприемем веднага закономерната му детерминираност и че затова на нас, хората, ни е необходима определена минимална величина на събитието.

Наблюдението на този свят ни кара да говорим за Космос и да изключваме каквато и да било случайност. Между другото, още от думата „случайност" си личи, че първоначално тя е имала друг смисъл. Защото тя указва онова, което закономерно се случва на човек. Ако Космосът обаче представлява подредена цялост, то значи, че навсякъде цари една и съща закономерност - и в големите, и в малките неща, и горе, и долу.

Тази аналогия е дала основания на Парацелз да приравни човека като микрокосмос с макрокосмоса. Човекът е точно копие на макрокосмическата вселена. Вън не можем да открием нищо, което не откриваме като аналогия и в човека. И обратното. Затова в храма в Делфи пише: “Познай себе си, за да познаеш Бога”.

« назад | съдържание | напред »


Tools