Съдбата като шанс [4] - Торвалд Детлефсен
« назад | съдържание | напред »
Езотериката като път
След като достатъчно ясно се разграничихме както от науката, така и от парапсихологията, можем да се обърнем към пътя на езотериката. Целта на този път е съвършенството на човека, мъдростта, преодоляването на полярността, единението с Бога, unio mystica, химическата сватба, космическото съзнание. Всички тези понятия са опити да се опише крайната цел на човешкия път. Сега тези понятия може би звучат като голи фрази, но се надявам, че по-нататъшните ни занимания ще ги изпълват с все повече съдържание.
За да постигнем целта, е необходимо да опознаем езотеричните закони на Вселената и да се научим да ги разбираме. Напредването в знанията и промяната у човека трябва да вървят ръка за ръка. Човекът трябва да става по-съзнателен, за да може все по-ясно да разбира истинската си задача и цел. По един такъв път средствата за ориентация са много необходими. Необходими са табели и знаци, които да дават информация по кръстопътищата накъде продължава верният път. Подобни помощни средства са езотеричните техники и дисциплини. Има ги в изобилие. Ще споменем само най-важните: астрология, кабала, таро, алхимия, магия, йога, медитация, И Дзин. Всички тези дисциплини не са самоцел, а помощни средства за ориентация, знаци по пътя.
Опасно е, ако хората бъркат пътепоказателите със самия път. Често срещаме чисти астролози, чисти кабалисти и какви ли не още специалисти, които вярват, че в своята специфична област са открили ключа към света. За съжаление, тези хора са спрели край някой пътепоказател, който им е станал любим, и сами на себе си си пречат да продължат по-нататък. Езотеричните дисциплини трябва да освобождават човека от старите му вкоренени представи, само че те твърде често се използват за създаването на нови. Можеш да смяташ, че си напреднал, а всъщност само да си сменил предмета на пристрастията.
Тук искам да добавя няколко думи за източните и западните техники. Всяко езотерично развитие завършва с разбирането на истината. Има само една истина. Тя е независима от време, култура и религия. В различните времена и култури методите за достигане до тази истина са се оформяли по различен начин, но всички те са еднакво добри и полезни като помощни средства. Във всеки случай, човек е по-близо до системите и символите на собствената си култура. Значително по-трудно и обикновено по-продължително е, когато западният човек изминава пътя с помощните средства на Изтока.
Споменавам това, защото в момента заниманията с източни езотерични системи и религии са се превърнали в мода, която пречи на много хора да забележат, че ние на Запад разполагаме също с богат избор от езотерични системи. Те имат предимството, че са по-добре пригодени към нашето мислене и нашите житейски навици.
Това е единствената причина, поради която във всичките си трудове се позовавам почти изключително на четирите основни стълба на западната езотерика. Те са: астрология, кабала, алхимия и магия. Тези системи често се определят като първоразредни науки, от които едва с течение на времето са се разбили науките от втори ранг (астрономия, химия и така нататък).
Езотериката е стара колкото човечеството. Винаги я е имало и винаги ще я има. От самото начало тя съхранява сбора от знания за Вселената, които са достъпни за човека. Нейните уроци не зависят от времето, те никога не биват коригирани, никога не се модернизират, никога не остаряват.
Нашата модерна наука не разбира, че цялото знание е винаги тук. Тя живее с илюзията, че с всяко ново откритие се приближаваме все по-близо до истината и че е само въпрос на време, докато узнаем „всичко".
От езотерична гледна точка нещата стоят по точно обратния начин. Знанието си е винаги тук, само че отделният човек трябва да се развива, стремейки се към него, за да може да го познае. Илюстрирано с пример, това ще рече: творбите на Омир са написани отдавна, но всяко дете едва чрез обучението си в училище полека-лека се развива дотам, че да може да ги чете и разбира. За детето не е важно дали други преди него и колцина са чели Омир. То чете за първи път в живота си Омир, когото са чели и преди няколко хиляди години.
