« назад | съдържание | напред »

Езотеричният светоглед

Науката мисли преди всичко функционално. За нас това е толкова естествено, че отначало изненадано се питаме: а как другояче бихме могли да се мислим, без фантазията да се развихри най-необуздано? Езотериката мисли съдържателно. Това значи, че по отношение на действителността тя поставя не само въпроса „как", а и въпроса „защо". Това „защо" е въпросът за смисъла, който представлява всъщност брънката между света на формите на проявление и човека.

Смисълът обаче може да се разкрие като истина само пред отделния човек и затова на него му е чужда всякаква публичност. В това отношение езотериката е асоциална. Науката поставя пред себе си изискването да бъде достъпна за всеки. При достатъчно дарба всеки, стараейки се, трябва да има възможност да овладее науката. Науката може да се препредава. Познанието - не. За съжаление често бъркаме познанието със съвсем маловажни и нецеленасочени комплекси от знания. Последните могат да се препредават, докато познанието никога не може да бъде резултат от старание. То е резултат от напълно личен, индивидуален акт на разбиране, който е метафизичен по природа и с един замах игнорира всички изисквания на масата за “знание за всички". Познанието винаги е резултат от личен опит и не може нито да се приема, нито да се предава.

Във всичко, което приемам от другите, мога само да вярвам, но никога не мога да го знам. Колкото и добри основания да имам да вярвам или да не вярвам в нещо, това няма никакво значение. Да вярваш, значи да не знаеш. Изчисляването на вероятността също нищо не променя. От тази гледна точка естествените науки приличат на голяма религиозна общност, в която постоянно се предъвкват трохите, останали от неколцина наистина знаещи, докато това знание се промени до неузнаваемост.

В никакъв случай обаче не искаме да подценяваме вярата, защото тя е най-важната предпоставка за получаване на знание. Да вярваш, означава да смяташ, че нещо по принцип е възможно. Ако смяташ, че е невъзможно, никога не можеш да го постигнеш. Вярата и познанието са различни стъпки. Те взаимно се обуславят, но всяка от тях си има собствени основания, така че двете не бива да се смесват.

Така, както познанието винаги е било кауза на отделен човек, така и езотериката е кауза на малцина. Малцината, тръгнали по тясната пътека на разбирането, за да станат знаещи, образуват т.нар. езотеричен, вътрешен кръг (от гръцки: езотерос = вътрешен). Този малък вътрешен кръг е заобиколен от значително по-големия екзотеричен, външен кръг (от гръцки: ексотерос = външен). По-нататък, когато стигнем до закона за полярността, ще видим, че тези кръгове взаимно се обуславят и че всеки от тях дължи съществуването си на другия полюс.

Оттук следва, че езотеричният кръг няма мисионерска цел спрямо света. Истинската езотерика действа скрито и прави повече усилия да забулва съществуването си, отколкото да се впуска в лов за нови членове. Затова, ако някое обединение или сдружение се стреми да се разрасне и да увеличи членовете си, това е безспорен знак, че не става дума за истински езотерично обединение, макар името и рекламата да твърдят обратното.

Пазенето в тайна при езотериката няма нищо общо с притворството, а се получава от само себе си. Езотеричните учения сами се пазят в тайна, без външна помощ. Даден човек може да прозре определено знание и да го оползотвори за себе си, само ако нивото на съзнанието му е по някакъв начин адекватно на нивото на това знание. Човек, който не е учил физика, не може да разбере значението на една физическа формула. За него тази формула не значи нищо, дори когато за физиката тя е от епохално значение. Формулата сама пази тайната от непосветените. Затова и не е необходимо да се крие. Едва когато онзи, който я е видял, усвои добре физиката, тази формула може да му помогне да направи огромна крачка напред в познанието си. Същото се отнася и за езотеричното знание или за така наречените тайни учения.

В закодирана форма езотеричното знание е достъпно за всеки, но незнаещите не могат да го разпознаят. Тълпата не познава стойността на символите и затова ги смята за безполезна глупост. За да можем да виждаме, трябва първо да се научим на това.

Ако аз не мога да разчитам нотите, това не ми дава право да искам от композиторите да бъдат така любезни да пишат музика с букви или цифри, та да ги чета. По-скоро трябва да реша дали да си направя труда да науча нотите или завинаги да се откажа от задълбочено разбиране на музиката. Същото се отнася и за езотериката. Не е задача на знаещите да се приспособяват към незнаещите. Те трябва само да са готови да помогнат на онези, които са ги помолили за тази помощ. „Помолете и ще ви се даде, почукайте и ще ви се отвори."

Сравненията, които посочихме, имат за цел да покажат, че езотериката, не е област от знанието като много други, които биха могли да се усвоят със старание. Езотериката не е сборно понятие за някакви данни, факти и формули, които просто трябва да се наизустят, за да ги ползва човек.

Езотериката е път или пътека. Всеки път води към някаква цел. Да вземем за конкретен пример пътя, който води от Мюнхен за Виена. Можем точно да проследим този път на картата, да пресметнем километрите, да се осведомим в справочници за населените места, които се намират по него, да видим снимки, направени от други, които вече са минали по него, да обсъдим всички подробности и така нататък.

Тези занимания с пътя „Мюнхен-Виена" може и да са много привлекателни и интересни, но с тях не можем да постигнем целта на пътуването - Виена. Ако наистина искаме да стигнем до Виена, трябва да тръгнем на път, да минем по този път, да се придвижим. Всички предварителни проучвания и информации могат да се окажат полезни, но никакви теории не могат да заменят изминаването на пътя. Този пример би трябвало да прави ясна разликата между простото трупане на факти и езотериката като път. Езотериката води към цел, която може да бъде постигната, само ако човек се отправи на път.

Това е най-честата причина за грешките на онези, които шумно защитават езотеричния светоглед, но не правят и стъпка по този път. Да вървиш по пътя, значи незабавно да превръщаш в реалност всички, макар и най-малки знания, значи постоянно да променяш собствения си живот и преживявания, отношението си, да си винаги различен, винаги нов. С една дума, езотерика значи развитие..

Тази необходима реализация аз наричам ангажираност на езотеричното учение, функционалните науки не ангажират занимаващия се с тях. Един химик може да направи сензационно откритие и въпреки това да продължава да бие жена си, да води процес срещу брат си, да ругае обществото и т. н. Животът и поведението му остават напълно непроменени след химическото му откритие.

Съвсем различно стоят нещата дори при най-малкото езотерично „откритие". То има директно влияние върху всички области на съществуването, тласка към друга нагласа към света, моментално прави старите навици невъзможни. Ако някой вникне в астрологията например, той никога повече няма да търси виновните във външния свят, няма да води процеси и т. н. (Тук трябва да подчертаем, че практикуването на астрологията и разбирането на астрологията са две съвсем различни неща. За съжаление те рядко се срещат заедно.)

Тази ангажираност винаги е била причината, поради която екзотеричният външен свят така страстно се съпротивлява на проникването на езотерични истини в него. Защото, макар и несъзнателно, тежестта на ангажимента се усеща много ясно. Хората са готови да приемат всяко ново откритие, стига то да е функционално и следователно да няма ангажиращи последствия.

От известно време се правят опити конфликтът да бъде преодолян с един трик. Този трик се нарича парапсихология. Привържениците й се опитват да смекчат предизвикателствата на езотеричния светоглед чрез стерилната методика на науката. Какви ли не важни изчисления пълнят архивите, но - слава Богу, те не могат да променят човека. Парапсихологията е лъжовна и страхлива, защото тя нито има смелостта на чисто материалистичната наука просто да загърби всички нематериални феномени, нито е готова да се задоволи само със собствените си открития и да си понесе последствията.

Парапсихологията непрекъснато души и разисква върху „надушеното", но никога не смее да ухапе. Иронията на съдбата има грижата всеки сам да произнася собствената си присъда. Определението парапсихология, което тя сама си е избрала (от гръцки: пара = покрай, наблизо), показва, че тя се разминава с психиката.

« назад | съдържание | напред »